- жив съм
- словосъч. - живея, съществувам, доживявам
Български синонимен речник. 2013.
жив съм
Look at other dictionaries:
съществувам — гл. живея, проживявам, преживявам, прекарвам живота си гл. намирам се, срещам се, има ме, тук съм, налице съм, създавам се, пораждам се гл. жив съм, доживявам гл. храня се, издържам се, препитавам се … Български синонимен речник
доживявам — гл. живея, жив съм, съществувам … Български синонимен речник
живея — гл. жив съм, съществувам, прекарвам, поминувам, проживявам, просъществувам гл. обитавам, населявам, пребивавам гл. прехранвам се, препитавам се, издържам се, преживявам гл. доживявам гл. храня се … Български синонимен речник
заживявам — гл. живея, жив съм, съществувам, прекарвам, поминувам, проживявам, просъществувам гл. обитавам, населявам, пребивавам гл. прехранвам се, препитавам се, издържам се, преживявам … Български синонимен речник
да и — в сложных синтаксических конструкциях при обозначении причин. следственных отношений – и затем, и тогда, и потом; и поэтому: иже мол˫атьс˫а ѥмѹ || дьржателю быти стѹдиискомѹ манастырю. иже въ томь цр҃квь ѥсть. да и въ семь ѹбо въздьржаньноѥ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
отъвѣщавати — ОТЪВѢЩАВА|ТИ (36), Ю, ѤТЬ гл. 1.Говорить в ответ, отвечать: Пьрвѣѥ даже не слышиши не отъвѣштѧваи. и не вълагаисѧ въ срѣдѹ б‹е›сѣды (μὴ ἀποκρίνου) Изб 1076, 147 об.; въпроше||нъ же бывъ ѿ б҃жествьнаго навъкрати˫а. ѡ сѹщихъ въ епитемии. мнихъже и… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вы — (вы1500), ВАСЪ, ВАМЪ мест. 2 л. мн; ч. Вы. (по отношению более чем к двум лицам): вьсѩка горесть и лютость и гнѣвъ и кличь и хѹлениѥ. да възьметь сѩ отъ вась (ἀφ’ ὑμῶν) Изб 1076, 204; помилѹите ѹности моѥѣ. помилѹите г҃ьѥ мои вы ми бѹдѣте… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вышии — (204) сравн. степ. к высокыи. 1.В 1 знач.: онболъ окованъ бѩше всь сребромь. и столпы сребрьныѥ… и ·в͠і· кр(с)та иже надъ олтаремь. бѩхѹ. межи ими шишкы. ˫ако дрѣва вышьша мѹ(ж). ЛН XIII–XIV, 70 (1204); потопъ же бы(с) за ·м҃· д҃нии, и всѩ землѩ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вьрхъ — ВЬРХ|Ъ (201), ОУ с. 1. Верхняя часть чего л.; вершина, верхушка: положь сию просфѹрѹ на ст҃ѣмь блюдѣ. перъстомъ показаѩ верхъ е˫а. КР 1284, 274б; и постави скѹделницю… и пристави мужа возити мьртвьцѩ… и та(к) беспрестани по всѩ дни влагаше. и… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вьсѧкыи — (вьсѧкыи3000) пр. 1. Всякий, каждый, любой: И не всѩкого чл҃вка въведи въ домъ свои блюді сѩ зълодѣ˫а (πάντα) Изб 1076, 148; на сеи правдѣ. первоѥ ходити новгородцю послѹ и всѩкомѹ новгородцю. Гр 1189–1199 (новг.); вьс˫акомѹ же хот˫ащю быти… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
